250-те хиляди частни фермери в Куба садят и прибират реколтата си на ръка, но промените на Раул Кастро може да облекчат труда им. Снимка: посткарбон.орг

В страна, където почти всички работят за комунистическата държава, млекопроизводителят Хесус Диас сам си е началник. На него така му харесва, а също и на правителството. Той живее на парцел, върху който може да пасат едва четири крави, но произвежда толкова мляко, че продава на държавата около четири литра на ден.

Частното производство може и да е в много малък мащаб, но се оказва толкова ефективно, че Куба се реши на значително разширяване на програмата за разпределяне на недобре използваната и необработвана селскостопанска земя между частни фермери и кооперативи. “Това е начин земята да отиде в ръцете на тези, които искат да произвеждат. Според мен това е нещо много хубаво”, казва 45-годишният Диас. Той получил земята и кравите си от държавата през 1996-та и сега се надява да се сдобие с още.

През миналата седмица Орландо Луго, председател на кубинската национална селскостопанска асоциация заяви, че правителството се готви за “масово разпределяне на земи”. Частните фермери вече започнаха да получават земи за отглеждане на кафе и тютюн, а скоро ще могат да вземат под аренда държавни терени и за други култури. Идеята е малко по малко да се реформира изцяло селското стопанство.

Докато вниманието е фокусирано върху действията на президента Раул Кастро за спечелване на народното одобрение като разрешението да се купуват мобилни телефони или да се отсяда в луксозен хотел, то раздаването на селскостопански земи остана в сянка. А то е много по-важно за намаляване на хроничния недостиг на храна. Властите залагат на това, че независимите фермери ще се справят по-добре сами, отколкото ако се трепят за държавни селскостопански предприятия, страдащи от бюрокрация, лошо планиране и недостатъчно финансиране. “Властите просто ни оставят да произвеждате на спокойствие”, казва Аристедес Рамон де Мачадо, който получи разрешение да отглежда банани, папая и гуава в парцел до дома си в Бока Сиега, източно от Хавана. Де Мачадо отглежда едва колкото да храни семейството си и му е забранено да продава и да начислява добавена стойност. Но според него като се повери повече земя на по-големите частни земеделци, това ще ги насърчи да увеличат продукцията. “Да виждаш плода на собствения си труд носи такова удоволствие, каквото не можеш да изпиташ при работата за някой друг”, каза той.

След като свалиха от власт диктатора Фулхенсио Батиста през 1959 година революционерите на Фидел Кастро присвоиха всички големи стопанства в полза на държавата. Управляващите обаче твърдят, че новото либерализиране не е предателство към революционните ценности. Независимите фермери все още съблюдават правила за това какво и колко могат да садят и рискуват да изгубят земята си, ако не успеят да изпълнят производствената квота, наложена от правителството. Освен това законът изисква от тях да продават всички излишъци на селскостопанските пазари.

Повишаването на производството на хранителни продукти беше водещ приоритет за 76-годишния Раул Кастро, който през февруари наследи брат си на президентския пост. Макар в Куба вече да са правени опити за раздаване на селскостопанска земя на частни лица, този път правителството изглежда склонно да им предостави повече самостоятелност, за да получи по-добри резултати. Например то

На пазарите в Куба зеле и портокали може да се намерят по всяко време, но доматите, марулите и ябълките често липсват и се смятат за деликатес. Снимка: дрейкцентрал.инфо

упълномощи държавни магазини да продават селскостопански материали директно на фермерите - съществена отстъпка, след като в продължение на десетилетия за тях беше проблем да се сдобият законно дори с една лопата. Държавата осигурява безплатно и тор и храна за добитък. Освен това местните селскостопански асоциации са упълномощени да ръководят преразпределянето на земята - някога запазен прерогатив на министерството на земеделието в Хавана, макар че, добавя Луго, общинските представители все пак трябва да докладват пред новосъздадения “главен център за управление”, за да не прерасне разпределянето на земята в хаос.

Куба харчи годишно 1,6 милиарда долара за внос на храни. Около една трета от вноса е от САЩ, чието ембарго на острова не включва износа на хранителни и селскостопански продукти. 82 процента от тези 1 милиард долара се внасят под формата на ориз, мляко на прах и други суровини, които след това контролирано се разпределят между населението на по-ниски цени - поразително високо количество за една толкова плодородна страна.

Основни продукти като зелето и портокалите почти винаги могат да се намерят на селскостопанските пазари, но доматите и марулите изчезват по време на дъждовното лято, а вносните ябълки се смятат за рядък деликатес.

Държавно управляваните кооперативи функционират като съвременни мегастопанства, като заемат огромни площи, и често използват тежко оборудване и сложни напоителни системи. Те държат всички видове култури, включително продуктите, запазена марка на Куба, като захарта, въпреки че висококачественият тютюн за прочутите кубински пури е вече почти изцяло в частни ръце.

Много от големите кооперативи са на загуба и не успяват да изпълнят производствените квоти. Работниците им нямат голям стимул да се трудят, тъй като заплащането остава ниско, без значение колко добре се справя стопанството. Същевременно на много от 250-те хиляди частни кубински фермери се налага да садят и берат реколтата си на ръка, да орат с волове и да поливат с кофи.
В Гира де Мелена, на 48 км южно от Хавана, “Ел Гуатеке” е един от трите магазина за селскостопански материали на острова, които вече могат да продават директно на частните фермери. Той предлага дребни стоки като ръкавици, мачете, мотики и юзди за коне. Подобни инструменти може и да са скромни и примитивни, но допринасят за производството на 60 процента от цялата хранителна продукция на Куба върху едва една трета от обработваемата й земя.

При други инициативи за засилване на производството Куба уреди огромните си дългове към фермери и увеличи над два пъти заплащането на производителите на млечни и месни продукти. Фермерите твърдят, че правителството плаща повече и за отглеждане на картофи, кокосови орехи, кафе и други продукти. Но дори и да наближава селскостопанска революция, тя все още не е донесла голяма печалба за фермерите. Диас получава 2,50 песо за литър мляко. Едно песо се равнява на малко по-малко от пет цента.

По БТА